Прочетен: 654 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2017 16:35
★ ★ ★ ★ ★
Лист № не е ясно кой номер
И тъй като братята-китайци не можаха да ми забранят да направя изложба в Цюрих, ми изпратиха писмо, в което ме уведомяваха, че ми забраняват да нося обувки със седемсантиметров ток – „Зюп-ток“. Но само по площадите на Пекин и Шанхай, тази забрана не важи в Хонг Гонг. Всичко това се случи в деня, в който изкуфелите дъртаци от общинския съвет наградиха посмъртно дядо владика за културен принос към града и културата – неща, от които той приживе беше много, ама мно-о-ого далеч. Е, ето такива събития ме карат да не вярвам нито в кармата, нито в Бог...
(коментар на дядо Луу Уп Пинг:дяло Лу знае много и за кармата и за Бог и по тоз повод нека и дядо Ви Луу Уп да Ви каже един виц[5]:
Един член на ком-партията, който отговарял за полит-пропагандата, умрял. Естественно като атеист го пратили в Ада. Понеже бил много устат и много убедителен, успял да накара дяволите да го пуснат за ден-два да иде до Рая, че да види там как е. Пуснали го. Отишъл, но не се върнал. Не щеш ли, след седмица идва Сатаната на инвентарна инспекция, открил липсата и побеснял. Наказал дяволите и веднага се дигнал отива горе при Господа. Влиза в кабинета му и почнал отдалеч:
– Виж сега, Боже, съжалявам, че те откъсвам от Твоите дела, но се появи тук един проблем...
– Първо: – прекъснал го Господ. – към мен ще се обръщаш с „Другарю-Бог“! Второ: Давай направо, че закъснявам за партийното събрание! И трето: Ти луд ли си? Няма Бог!)
★ ★ ★ ★ ★
[1] да се чете със саркастичен тон!: - Нали това пеете? (бел. на Р.Фурнаджиев)
[2] Повече тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB и тук http://radar.bg/bg/pattern.php?id=1769&search=%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD+%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80
[3] И на практика създават бъдещето! (бел. на Р.Фурнаджиев)
[4] Глупости на колела! Ние се вълнуваме от такива книги и се гордеем със славното си минало! Не бива да забравяме героите си, а да ги уважаваме! Любими филми на цялото управление са „На всеки километър“, „17 мига от пролетта“, „Мера според мера“ и други. Лично на мен най-любим момент (който разкрива суровия бит на народа) ми е когато Дилбер Танас пита войводата: „– Е, бай Постоле, шо ке я праим сега тая пушка?“ (Бел. на подполковник Сидеров)
Добавено анонимно: – Боже, шефе, ти наистина ли? Всички знаем какво му отвръща Постоль Воевода!
Подполк. Сидеров: – Петров, казах, че ми е любим момента, в който Дилбер Танас пита, а не в който Постоль Войвода му отговоря! Ясно! И се пише воЙвода, а не воЕвода! Средновековна абривиатура, буквално означаваща „военновременен водач“ – „ВОЙ“ от ВОЙна и „ВОД“ от ВОДя. В по-късно време титла отговаряща на граф или барон. Още по-късно ръководител на чета от хайдути/комити.
[5] Извинявай, дядо Лу, но си почнал да забравяш! Вицът е за Ленин и изтърваш първата част! Но и така ти се получава. В този вариант явно си го чул от Славой Жижек. (бел. на Р. Фурнаджиев)
– А ти, чедо, какъв българин ще си ако не кажеш някому, че този виц вече го знаеш, но по друг начин! А, да, и ако не пишеш „КУР“ по стените! ;-) А на Славой аз му го разказах ако искаш да знаеш. (отговор на стария дядо Лу Уп Пинг)
-----------------------------------------------------
Това е откъс от книгата "ПОСЛЕДНАТА АБСТРАКТНА КАРТИНА". публиуван е тук, защото Росен се притесняваше, че ако помества вицове в самата книга първо: това е несериозно и второ: може да бъдат предявени претенции за авторски права върху тях. (бел. на Катерина Фурнаджиева)