Тъй като ми се изчерпаха идеите, а е много важно е да се пишат постинги, реших да пиша на самотек каквото и да е, а какво няма значение. Ей тъй, ще си оставя мисълта да се носи из тучните поля на фантазията, които се таман едвам едвам напъпили след зимата и полека се раззеленяват.

Е, поразходи се, поразходи моята мисъл и спря. Умори се, а и мартенския вятър я пообрули. Моята мисъл също наскоро изкара зимата и тепърва ще си набавя витамини. Все още ходи като мечка след зимен сън, ако ми позволите да се изразя по този като чели малко груб начин, поради споменаването на мечката. Всъщност груби мечки и изобщо груби животни няма, има груби хора, които прехвърлят собствените си качества (ако може грубостта да се нарече качество) на животните. А животните изглежда, нямат нищо против или поне им е се тая, не протестират и отминават с безразличие този факт.

Преди време исках да напиша книга, после исках да напиша докторат, а сега си спомних, че преди това, всъщност преди доста време - години вече пишех стихове. А сега пиша постинги. (Каквото и да значи тая проклета чужда дума, настанила се най-нахално в българския език, както и многото други чуждици напоследък покрай интернета, компютрите и слабите журналисти. Вероятно пръст имат и английските пенсионери заселили се в българските села.)

Извинявам се за прекъсването, но жена ми се върна от работа и вечеряхме, сложихме децата да спят, аз сложих жената да спи и сега продължавам. Сутринта си мислех да напиша нещо от сорта, как египтяните са открили фотоапарата, но знам, че това вече отдавна е известно и никого няма да изненадам. Вече всички знаят за малкото сандъче от сандалово дърво, открито в гробницата на висш египетски жрец близо до Фаюм. Възторгът на учените от 18те снимки на жреца и семейството му, беше тиражиран от всички вестници по цял свят. Дискусията относно автентичността на снимките беше така да се каже предавана пряко. Аз видях оригиналите това лято в Кайро и честно да си кажа се усъмних в тяхната автентичност. Фаюм има вече славата на гнездо на добри фалшификатори.

Друга идея беше за мартенските котараци, колкото да заклеймя онзи мърляв котарак дето ни преследва котето от 3-4 дни, ама се сетих за "Автентичната котка" на Тери Пратчет и махнах с ръка. За президента, безхаберието и безотговорността на държавните институции и педофилите няма да пиша - намирам го за евтин популизъм. Така че освен да започна отново да пиша стихове не ми остава друго, но поети тук (в блог.бг) има много (да се чуди човек защо в България - страната с най-много поети на глава от населението, е на този хал) Аз пък не искам да съм част от тълпата и да пиша стихове в мрежата, струва ми се, че това е нещо като силиконов бюст или да рисуваш на компютър. Истинските стихове се пишат с перо, натопено в собствената кръв е казал Ницше или нещо подобно! А да чукаш с един пръст по клавиатурата е по-скоро административна дейност.

Ами като реша какво ще напиша все пак, ще продължа.

Вашето "какво да е" беше различност с подтекст за излишеството околовръз..., но за поетите сте прав, само думата не е точна... Стихоплетци много, текстописци - също, белостихви - дал Господ, но Поетите, простете, не са в количеството, а в качеството и са твърде малко, уви! ;)))
А и както знаем от премъдрите... Животът като форма е Поезия, но за жалост като функция е проза. Очевидно затова сме на тоя хал...
Усмивка. Лъчезарна.

цитиръм: единичен коментар или съобщение пуснато в блог ха ха ха
Не мога да разбера какъв ти е проблема, пиши си бе човек пиши, никой не ти забранява. Е ако търсиш признание, това вече е друга работа и спред мен блога не е мястото за това.
По мое скромно мнение, блога е място за "душевни отпадъци" в добрия смисъл на израза, че някои искат да го превърнат в място за богоизбрани е друга тема.

1. Ами съгласен съм, за Поетите с главна буква тук не е ставало дума. Мерси за усмивката.
2. Ами пиша си - аз съм го написал най-отгоре - каквото си искам и не задължавам никой да го чете. Ама от време на време и откровени глупости пиша.

ще си резна я вена,я пръст,барем поизцедя малко кръвчица та да топна перото!:))))))))
Наистина ме накефи!
Поздрав и усмивки!:)))

Сакън недей! hristam, той Ницше го рекъл метафорично човека.
А последния абзац и закачка със "той си знае кой".

Брат ми поздравления за блога! Смея се със сълзи вече хахахаха!!! К.