Ех, както казах преди време бях друг човек. Не че съм имал мечти и сега съм ги загубил и съм разочарован от живота. Няма токова нещо. Просто преди бях неориентиран. Не беше ясно дали ще стана мерзавецът, който съм сега или ще се превърна в поредната мижитурка. Като казвам мерзавец нито се притеснявам, нито се срамувам, макар че на друго място едва ли бих го споделил така охотно от чисто технически причини. Няма голям смисъл да се хвалиш наляво и надясно с това, защото няма да има кой да ти се връзва на мерзостите.

Та какво да, Ви, разправям като малък не бях така шлифован, то и сега има какво да се желае. Но се сещам за някои първи мерзости и ми става хубаво, разнежвам се. Отчитам грешките си и се стара да подобря това онова. Ето вчера пиехме кафе с един колега и си припомняхме студентството. Говорихме за един Северин, много къдърно момче бил според него, какви мисли имал и как му се възхищавал тогава. Абе,  Ники, викам му,  и кво стана с твоя Северин -  друса се, друса се за вдъхновение до като пукна. Той  Северин умря 2-3 години след като завършихме от свръх-доза, а аз докато бяхме в университета два пъти му свивах гаджетата. Завиждах му, много го хвалеха даскалите и така му отмъщавах без той да знае защо. Него хич го нямаше със жените, ама не му и пукаше. Язък, дето беше от заможно семейство, а аз дето бях паралия и знаех как да ги въртя мацките, ако имах неговите пари, ехей, луди щях да ги направя. И защо взе да се друса така и не разбрахме.Обаче най ме е яд, че никак не се разсърди, мамка му.  И тогава разбрах, че ако искаш на един човек да му ама наистина гадно, трябва да разбере, че ти си му я спретнал тая мръсотия и не само това ами и защо. Съвсем друго е усещането като го гледаш как се дави, преглъща, а в очите му неразбиране - "защо, ама за какво?", гледате и не проумява, че ти дето сте пили бири заедно по кръчмите си му втъкнал тоя да не казвам какво отзад. Е, има всякакви хора, има и такива дето и слон да им го втъкне няма да им мигне окото ама се срещат рядко, много рядко. Та пак тогава имах едно гадже - корейка. Не беше хубава, то е трудно да намериш в България корейка - да е красива и да има богати и влиятелни родители. Тази беше доста пълничка, не дебела опазил ме бог, но баща й имаше издателство в Осака (точно така в Осака, не във Сеул. Родителите и живееха в Япония). А сега де, кой кат мен, хем си опичам работата, хем съм нещо повече от другите, щото кой има гадже корейка, хем като не е красива - не изпитвам угризения, че й изневерявам (то и красива да беше пак толкоз щях да се къхъря). Та тази мацка ме усети що за човек съм и ме отряза отведнъж. Много се старах аз и сума ти и труд отиде на вятъра. Учих японски (тя не знаеше корейски), ходих на йога, четох дзен, даже я уверявах, че дисертация ще пиша на такава тема. Е това последното наистина имах намерение да го направя по едно време, ама ме домързя. Но дзен-четенията бяха пълна отврат. Не знамето, не вятъра, ами мозъците им си движели -  ташаци! Както и да е нищо не разбрах.  Само дето като ме шамароса накрая (е не мина без това, но аз й го върнах, да не си помислите, че съм се оставил на една жена пък била тя и корейка да ме бие), та като ме зашлеви си помислих, че това трябва да е то звукът от една ръка и после веднага през главата ми мина -"край с издателството в Осака." Между другото доста добре си поживях на нейн гръб - има, няма 7-8 месеца.

М, да пак се отплеснах пък за друго щях да говоря. То това няма да е от възрастта, още ми е рано, но ще гледам да го отстраня за бъдеще, че не е хубаво да си разсеян подлец. Трябва да си надъхан концентриран подлец, иначе по-надъханите ще прецапат през теб и ще продължат на там, даже няма да се поизпотят.

че не мислите така...