Постинг
24.02.2008 22:01 -
Аз съм много крив човек
Аз съм един много крив човек и със никой напоследък не искам да общувам. Това ми харесва, изглежда и се самоунасям в своята затвореност. Люлея си сам на люлката на моята самодостатъчност и самовлюбеност.
А! Ще се намери някой да каже защо си се захванал с публикуване на блогове, а? Но това е без значение. И все пак е хубаво да се отговори на този въпрос още в началото и аз така и ще направя. С публикуването на блогове аз ще подхранвам егото си, защото съм комплексар и се нуждая от място където да си избивам комплексите. Ясно?!
Защо тук? Защо не.
Аз не се интересувам от изкуство, интересувам се, чрез изкуството да стана велик и да остана в историята. Има и други начини - например да бъда велик диктатор, ама е по-трудно и по-опасно, а аз не си падам по трудните и опасни неща. Иначе предпочитам да съм велик диктатор. Ако бях велик диктатор щях да бия подчинените си със специален уред (нещо средно между бич и рибарска въдица от вибро стъкло). В реалния живот съм страхлив и не смея да ударя никого, но ако стана велик диктатор ще мога да върша това безнаказано, хм. Това, че не се стремя да стана велик диктатор всъщност никак не ми пречи да си мечтая да съм такъв. Но аз избрах до стана велик писател и се стремя със всички средства към славата. Искам да ми се възхищават, да ми казват: -"Ах, каква фантазия имате скъпи, г-н Белмондо! Вие, сте неподправен самороден талант!"
Когато стана велик писател, а този момент не е никак далеч, ще ми се лепят млади поетеси с желание единствено да си докоснат до моето величие. Не ме притеснява факта, че може да съм стар, аз ще съм богат и ще имам пари за Виагра. В това има нещо гнусно, което ме опиянява - да си стар и да опъваш млади 18-20 годишни поетеси, които не че толкова те харесват, но искат покрай теб да пробият. Това е цената, която трябва да заплатят, за да станат известни и ти си човека на когото я плащат (на мен ми харесва точно тази роля). А те са един вид кариеристки, така че човек няма какво да ги съжалява. Има много такива, но аз не виждам в тяхно лице конкуренция, защото ще се поебът тук там докато са млади и ще им бият шута като остареят и ще си намерят други "многообещаващи" и "талантливи". А аз имам своя доста по-различна стратегия. Не е като да имам талант (то колко са тези дето имат талант), но ми се вижда по-сигурен начин да успея. Нали не вярвате, че хоп и ще го кажа тук в нета. Не съм такъв човек. Има хора ще дойдат, ще се усучат около теб и ще се опитат да измъкнат тайната ти, пък ако ще и за нищо да ме им трябва. Аз съм такъв и се притеснявам от такива като мен.
Като бях студент повечето ми съвипускници не подозираха що за човек съм, а и сега много от тях не си дават сметка за това как и колко пъти съм ги премятал и съм се възползвал от тяхната наивност. Мислеха ме за лъчезарен и мил човек. Казваха (аз ги подслушвах разбира се): -"Той - Мони е толкова готин!" Хич не ми пукаше какво мислят за мен хората, важно беше да спя с момичетата, след като ми напишат пищовите преди изпит. Сега ми пука вече какво мислят и се старая да ги манипулирам и да мислят за мен това, което аз искам да мислят за мен. Аз всъщност имам и повечко опит, хе хе. Ех не можах да се въздържа да не се засмея. Все пак и доста съм постигнал, за човек роден в Полски Тръмбеш. Аз само там съм роден, никога не съм живял там.
Е, замислих се и се развълнувах съвсем излишно.
А! Ще се намери някой да каже защо си се захванал с публикуване на блогове, а? Но това е без значение. И все пак е хубаво да се отговори на този въпрос още в началото и аз така и ще направя. С публикуването на блогове аз ще подхранвам егото си, защото съм комплексар и се нуждая от място където да си избивам комплексите. Ясно?!
Защо тук? Защо не.
Аз не се интересувам от изкуство, интересувам се, чрез изкуството да стана велик и да остана в историята. Има и други начини - например да бъда велик диктатор, ама е по-трудно и по-опасно, а аз не си падам по трудните и опасни неща. Иначе предпочитам да съм велик диктатор. Ако бях велик диктатор щях да бия подчинените си със специален уред (нещо средно между бич и рибарска въдица от вибро стъкло). В реалния живот съм страхлив и не смея да ударя никого, но ако стана велик диктатор ще мога да върша това безнаказано, хм. Това, че не се стремя да стана велик диктатор всъщност никак не ми пречи да си мечтая да съм такъв. Но аз избрах до стана велик писател и се стремя със всички средства към славата. Искам да ми се възхищават, да ми казват: -"Ах, каква фантазия имате скъпи, г-н Белмондо! Вие, сте неподправен самороден талант!"
Когато стана велик писател, а този момент не е никак далеч, ще ми се лепят млади поетеси с желание единствено да си докоснат до моето величие. Не ме притеснява факта, че може да съм стар, аз ще съм богат и ще имам пари за Виагра. В това има нещо гнусно, което ме опиянява - да си стар и да опъваш млади 18-20 годишни поетеси, които не че толкова те харесват, но искат покрай теб да пробият. Това е цената, която трябва да заплатят, за да станат известни и ти си човека на когото я плащат (на мен ми харесва точно тази роля). А те са един вид кариеристки, така че човек няма какво да ги съжалява. Има много такива, но аз не виждам в тяхно лице конкуренция, защото ще се поебът тук там докато са млади и ще им бият шута като остареят и ще си намерят други "многообещаващи" и "талантливи". А аз имам своя доста по-различна стратегия. Не е като да имам талант (то колко са тези дето имат талант), но ми се вижда по-сигурен начин да успея. Нали не вярвате, че хоп и ще го кажа тук в нета. Не съм такъв човек. Има хора ще дойдат, ще се усучат около теб и ще се опитат да измъкнат тайната ти, пък ако ще и за нищо да ме им трябва. Аз съм такъв и се притеснявам от такива като мен.
Като бях студент повечето ми съвипускници не подозираха що за човек съм, а и сега много от тях не си дават сметка за това как и колко пъти съм ги премятал и съм се възползвал от тяхната наивност. Мислеха ме за лъчезарен и мил човек. Казваха (аз ги подслушвах разбира се): -"Той - Мони е толкова готин!" Хич не ми пукаше какво мислят за мен хората, важно беше да спя с момичетата, след като ми напишат пищовите преди изпит. Сега ми пука вече какво мислят и се старая да ги манипулирам и да мислят за мен това, което аз искам да мислят за мен. Аз всъщност имам и повечко опит, хе хе. Ех не можах да се въздържа да не се засмея. Все пак и доста съм постигнал, за човек роден в Полски Тръмбеш. Аз само там съм роден, никога не съм живял там.
Е, замислих се и се развълнувах съвсем излишно.
Две... измежду многото... Ако можеше да ...
Слънце, Човек, Земя, Луна и безкраен кос...
Важно за малките и средни предприятия!
Слънце, Човек, Земя, Луна и безкраен кос...
Важно за малките и средни предприятия!
1.
анонимен -
Скъпи г-н Белмондо,
24.02.2008 22:24
24.02.2008 22:24
При все, че не съм млада поетеса, нито имам намерение да ставам такава, Ви подкрепям в начинанието. Нещо повече, вярвам във Вашия успех!
цитирайСкъпа, Ванилово дръвче,
Благодаря още веднъж. Трябва дати кажа още веднага, че и млади преводачки ще свършат работа. За съжаление, съм убеден, че ти не си такъв тип момиче.
Освен това, позволи ми да ти дам един съвет (както казват възрастните хора "понеже си още млада") - никога, ама съвсем никога не пожелавай успех на хора като мен. Защото освен неблагодарни са и отмъстителни.
цитирайБлагодаря още веднъж. Трябва дати кажа още веднага, че и млади преводачки ще свършат работа. За съжаление, съм убеден, че ти не си такъв тип момиче.
Освен това, позволи ми да ти дам един съвет (както казват възрастните хора "понеже си още млада") - никога, ама съвсем никога не пожелавай успех на хора като мен. Защото освен неблагодарни са и отмъстителни.
3.
анонимен -
Позволете ми една поправка, драги г-н Белмондо...
27.02.2008 22:04
27.02.2008 22:04
Канелено съм :)
Ако правилно разбирам думите ви, наистина не съм такъв тип момиче. Може би е за добро. :)
А вашият съвет е приет и си вземам бележка. Следващия път ще имам едно наум.
цитирайАко правилно разбирам думите ви, наистина не съм такъв тип момиче. Може би е за добро. :)
А вашият съвет е приет и си вземам бележка. Следващия път ще имам едно наум.
знам знам ама се разсеях нещо, напоследък често ми се случва извинявам се доколкото мога искренно
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 141